Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд. Само месец след влизането й в сила – на 16.08.1991 г. е приет Законът за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 г. е определен съставът на съда. На 26 декември 1991 г. е приет Правилник за организацията на дейността му и до края на същата година са постановени първите две решения - факт, който сам по себе си говори за необходимостта от Конституционен съд в държава, която си е поставила за цел да бъде демократична и правова. Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
