Емилия Друмева

Родена на 21 февруари 1947 г. в Плевен.

Завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1969).

Младши съдия в Софийския градски съд (1971-1972); аспирант по сравнително конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1973-1977) и доктор по право, научен сътрудник по национал-но и сравнително конституционно право в Института за правни науки при БАН (1980-1995); доцент по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", а от 1995 г. и досега - редовен професор по конституционно право, ръководител на катедра „Публичноправни науки". От 1990 до 2003 г. вкл. директор на дирекция „Правна и законодателна дейност" в Народното събрание.

Специализация и лекторат в института „Макс Планк" по сравнително публично право и международно право, Хайделберг, Германия, специализации в Испания, Португалия, САЩ, Великобритания и др. Автор на юридически монографии и учебници в областта на конституционното право и правата на човека, много статии в страната и в чужбина. Член на Централната избирателна комисия (1990). Експерт в национални и международни програми и комисии. Председател на експертния съвет към Временната комисия за изменение на Конституцията в XXXIX Народно събрание (2003).

Български представител в комисии към Съвета на Европа - Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и Консултативен комитет по Рамковата конвенция за малцинствата (2010 г.)

Избрана за съдия в Конституционния съд от XXXIX Народно събрание (2003).