Мария Павлова

Родена на 25 август 1938 г. в София.

Завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски" с отличен успех (I960).

Младши и районен съдия в Кърджали (1963-1964), редовен аспирант в Института за правни науки при БАН (1964-1967), асистент в Юридическия факултет на Софийския университет от 1968, доцент (1984), професор по гражданско и семейно право (1994).

Защитила кандидатска дисертация на тема „Гражданскоправен режим на отчужденията и обезщетенията на имоти по Закона за териториалното и селищно устройство" (1976), хабилитирана като доцент с труда, Договорът за групов строеж" (1984), а като професор с монографията „Записът на заповед и менителницата" (1994). Специализации в Швейцария и Германия. Автор на четири учебника, три монографии и десетки студии и статии от областта на гражданското, изобретателското, патентното и търговското право.

Преди избора за съдия е работила като член и научен секретар на Специализирания научен съвет по право при ВАК, като председател на ЦИК за избор на президент и вицепрезидент и на ЦИК за местни избори 2003 г. Понастоящем член на ръководството на правната секция при Съюза на учените в България и на германското сдружение „Приятели на Хамбургския Макс-Планк Институт по чуждестранно и международно частно право".

Избрана за съдия в Конституционния съд от XXXIX Народно събрание (2003).