Владислав Славов

Роден на 18 април 1947 г. в София.

Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1974).

Стажант съдия в Софийския градски съд (1975-1976), юрисконсулт и старши юрисконсулт в Министерството на металургията и минералните ресурси (1976-1983), главен юрисконсулт на корпорация „Цветна металургия" и на Министерството на металургията и арбитър във вътрешностопанския и ведомствения арбитраж (1983-1987), арбитър във Върховния държавен арбитраж (1987-1991), прокурор и заместник главен прокурор в Главната прокуратура (1991-1996), председател на Върховния административен съд (1996-2003).

Специализации в САЩ - ценни книжа и съдебен контрол, данъчно и административно правосъдие, съдебна администрация и съдебни технологии, и в Холандия - Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Председател на Съюза на юристите в България, член на Управителния съвет на сдружение „Правна инициатива за обучение и развитие" (Варна).

Награден с орден „Стара планина" първа степен от президента на републиката (Указ 340/2007 г.)

Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2003).