Purpose of the request
Установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 26, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина
Resolution - 9
Ограничителният режим, който законодателят е възприел в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, е в съответствие с провежданата от държавата лекарствена политика и в защита на правото на гражданите на достъпна медицинска помощ. Това е така, тъй като новосъздадената ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ защитава интереса на пациентите и конкретно лежащо болните пациенти, ползващи услугите на посочените в нея здравни и лечебни заведения. Без съмнение разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ намира конституционна опора в разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и 5 от Конституцията. Изхождайки от обществения интерес - да осигури и гарантира достъпна и на преференциални цени медицинска помощ на голяма част от контингента болни граждани, а именно лежащо болните пациенти в посочените лечебни заведения, законодателят не се отклонява от принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Намесата на законодателя в съществуващи правоотношения и прекратяването на съществуващи права (забраната да се откриват аптеки за продажба на лекарствени продукти на граждани на територията на заведенията, посочени в ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ) не е случайна и без основание. Процесната разпоредба се основава на обществения интерес и тя задоволява конкретни изисквания. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива, както и на изискването законът да гарантира на всички правни субекти еднакви правни условия за стопанска дейност - чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Съгласно установената практика на Конституционния съд (виж Решение № 6 по к.д. № 32 от 1996 г.; Решение № 18 по к.д. № 12 от 1997 г. и Решение № 7 по к.д. № 7 от 2000 г.) както принципът на свободна стопанска инициатива, така и гарантираното изискване правните субекти да имат еднакви правни условия за стопанска дейност нямат абсолютен характер и те търпят държавно регулиране чрез законодателно ограничаване, когато трябва да се защити друга, от по-висш ранг конституционна ценност.